* * *

Мома не отваря на либето си - 2

- Проклет да е, триж клет, мамо,
кой си залиби две моми,
и двете в едно село,
както и аз ги залибих,
Ленчето, та па Тинчето,
Снощи си мамо отидох,
у Ленчето си на госте,
па си почуках, повиках:
- Стани ми, Ленче, отвори,
та ми кончето поеми.
А то се от вътре обади:
- Не мога, либе, да стана,
да стана, да ти отворя.
Цял ден съм лозе копала,
тежка мотика вдигала,
та съм се в кръста секнала.
Я иди, либе, я иди,
у Тинчето си на госте,
цял ден е стояло,
стояло, почивало.
От там си, мамо, отидох,
у Тинчето си на госте,
па си похлопах, повиках:
- Стани ми, Тинче, отвори,
та ми кончето поеми.
А то се от вътре обади:
- Не мога, либе, да стана,
да стана, да ти отворя.
Цял ден съм платно белила,
тежка бухалка вдигала,
та съм се в кръста секнала.
Я иди, либе, я иди,
у Ленчето си на госте.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021