* * *

Мома не отваря на либето си - 2

Клета му е, душа проклета,
който люби две моми.
Залюбил лудо две моми
и двете от една махала,
и двете едноименни,
Янка и Станка двенките.
Отиде лудо при Янка,
на порти чука и хлопа:
- Излез ми, Янке, отвори,
цигара да си запаля,
две сладки думи да кажа.
Янка се отвътре обажда:
- Не мога, лудо, да стана,
цял ден съм лозе копала,
тежка мотика вдигала,
та ме е в кръста схванало.
Отиде лудо при Станка
и там си чука и хлопа:
- Излез ми Станке, отвори,
две сладки думи да кажа,
за любов още разправя.
Станка се вътре обажда:
- Не мога, лудо, да стана,
дясна ми ръка под татка,
руса ми коса под майка.
Я иди, лудо, при Янка,
цял ден е у дома стояла,
бяло е платно белила,
бели е крака измила,
за тебе се е гласила.
Ах, че се лудо провикна:
- Клета му душа, проклета,
който две моми залюби,
и двете от една махала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021