* * *

Мома не отваря на либето си - 2

Тежко му, мамо, горко му
кой люби, мамо, две моми,
две моми, мамо, две дружки;
едната Яна викаха,
другата Стана викаха.
Ошел си Стоян при Яна,
на Яна вели-говори:
- Стани ми, Яно, отвори,
ил стани да ме отровиш
со шише люта ракия,
и с мезе блага ябълка.
Яна му вели-говори:
- Не мога, Стоян, да стана,
весден сам на разбой ткала
и половини скършила.
Иди си, лудо, при Стана,
Стана е дома седела,
бела погача месила
и те е тебе чакала. -
Ошел си Стоян при Стана,
дваж чукна Стоян, триж викна:
- Стано ле, първен мераку,
я стани, Стано, отвори,
ил стани, та ме отрови,
со шише люта ракия
и с мезе блага ябълка.
Стана му вели-говори:
- Не можам, Стоян, да стана,
весден сам платно белила,
бели сам ръце набила
и половина скършила.
Иди си, лудо, при Яна,
Яна е дома седела,
бела баница сукала
и те е тебе чакала.
Видел е Стоян, не видел,
ошел си Стоян до дома,
вземал си шарено кепе,
наметнал си тънка пушка,
вземал си чанта у ръце,
ошел си Стоян под село,
там нашел Стоян гувеня
и на гувеня сламица,
постлал си шарено кепе,
турил си чанта зглавница,
сам си е Стоян продумал:
"Тежко, му, мамо, горко му
кой люби, мамо, две моми,
две моми, мамо, две дружки,
та от двете, мамо, ни една."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021