* * *

Мома не отваря на либето си - 2

Тежко му, мори, горко му,
ох, който люби две моми!
Две моми, мори, две дружки,
ох, и двете са братушки!
Ох, я отидох код Ката,
та на вратици почуках:
- Като ле, мари, душо ле,
стани ми, мари, отвори
шамшировите вратици,
бръшленовите пенджуре
с твоите бели ръчици.
- Не мога, лудо, да стана -
на бане си съм ходила,
тежок съм товар носила,
нозете си съм набила,
ръцете си съм ожегла.
Иди си, лудо, код Маца.
- Мацо ле, мари, душо ле,
стани ми, мари, отвори,
я си ме мене отрови!
- Не мога, лудо, да стана -
на пазар си съм ходила,
тежок съм товар носила -
до два орея шупливи
и две ябуки църливи,
нозете си съм набила.
Та си товарих кепето,
та си наметнах пушката,
та си отидох в гората,
та там си постлах кепето,
та си прегърнах пушката.
- Пушко ле, мари, дружко ле,
нели си пусто желязо,
току си, мари, студена!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021