|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома не отваря на либето си - 1
Напълнил Тодор кофата,
кофата вино червено,
стъклото бяла ракия,
кърпата черни стафиди
и у Иринка отиде,
у Иринка комшийката,
та на керкелят потропа
и на Иринка повика:
- Булко Иринко, Иринко
Стани ми, Иринко, отвори
вашата долна вратинка
с твоята дясна ръчинка.
- Не мога либе да стана
баба ми лежи при мене,
при мене до главата ми.
Руса ми коса под нея,
под бабиното възглавя.
- На ти, Иринко ножове,
косата да си отрежеш,
да станеш да ми отвориш.
- Не мога либе да стана,
че ше ни хората угадят.
- Булко, Иринко, Иринко
я нося биля омайно
баба ти ше отровиме,
хората ше омаиме
да се Иринко вземеме.
Приморско, Бургаско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2021
|