* * *

Мома не отваря на либето си - 1

Проклет да ходи, мамо, да ходи,
тоз, който лъже две моми,
две моми, двете братчетки.
Отиде Гьорги, отиде
на Ленкините прозорци.
Почука Гьорги, почука:
- Слезни ми, Ленче, йотвори
шашмировите вратици,
бръшляновите прозорци,
кье ванка си са дъждове,
дъждове още кальове.
- Не мога, Гьорги, да стана,
ален ми фистан под мама,
ох, та не мога да стана,
да стана, да ти отворя.
Иди си, Гьорги, при Дорка,
белки е Дорка свободна,
дано ти Дорка йотвори.
Па стана Гьорги, отиде
на Доркините прозорци:
- Слезни ми, Дорке, йотвори.
- Не мога, Гьорги, да стана,
на лозе си съм ходила,
цял ден съм лозе копала,
по два съм реда карала,
за тебе, либе, за мене.
Бели съм ръце набила,
ох, та не мога да слеза,
да слеза, да ти отворя.
- Иди си, Гьорги, при Ленка,
белки ти Ленка отвори.
Стоя Гьорги, постоя,
па си се люто прокълна:
"Проклет да ходи тоз,
който лъже две моми,
две моми, две братовчедки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021