* * *

Мома не отваря на либето си - 1

Проклет да ходи, мамо, да ходи
тоз, който лъже, мамо, две моми,
две моми, двете братчедки,
и двете били другарки.
Отиде Гьорги, отиде
на Ленкини си прозорци,
почука Гьорги, порука:
- Слезни ми, Ленче, отвори
шъмшировите вратици,
бръшляновите прозорци,
кье вънка си са студове,
студове, още дъждове!
- Не мога, Гьорги, не мога,
ален ми фистан, Гьорги, под майка,
ох, кье не мога да стана,
кье кье си майка събудя.
Я иди, Гьорги, я иди,
на Доркинити вратици,
белки е Дорка слободна,
да стане, да ти отвори.
Па стана Гьорги, отиде
на Доркините прозорци:
- Стани ми, Дорке, отвори!
- Не мога, либе, да стана,
копа съм дрехи опрала,
кило съм сапун изгрила,
бели съм ръки набила,
ох, та не мога да стана,
да стана да ти отворя.
Иди си, Гьорги, иди си
на Ленкините прозорци,
белки е Лена слободна,
да стане, да ти отвори.
Постоя Гьорги, мамо, постоя,
па си се люто прокълна:
- Проклет да ходи, да ходи
тоз, който лъже две моми,
и двете били братчедки,
и двете били другарки...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021