* * *

Мома не отваря на либето си - 1

Отишла е Донка за вода
с лиси, бели бакъри,
и с писана кобила,
наляла и се върнала.
На пътьо Донка паднала,
паднала и орадисала.
Отдалек ходи, хем вика:
- Настилай, мамо, постилай
лошите каба дюшеци
и лаките възглавки,
и китените халища.
Мама на Донка думаше:
- Иди си, Донке, легни си,
дюшеците са готови
и кникати възглавки,
и китените халища.
Донка в къщи отишла.
Шамъл си глава положи.
Гьорги на врата похлопа,
похлопа, тихо извика:
- Стани ми, Донке, отвори
вашта малка вратица
с твойта дясна ръчица.
Донка на Гьорги думаше:
- Не мога, Гьорги, да стана
да ти вратата отворя.
Майка ми лежи до мене.
Руса ми коса под нея,
дясна й ръка връз мене.
Гьорги се люто ядоса,
че грабна кола от плету
и надигна врата чамова,
и намери Донка саминка,
и й глава отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021