|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома не отваря на либето си - 1
Слънцето зайде не зайде, мари,
Гьорги дюкяна затвори,
затвори, та го заключи, мари,
със студна го вода изпръска,
с тълта го метла измете,
напълни тилия буяма,
буяна вино червено,
и скрума бяла ракия,
и ока църни стафиди.
Че в Иринкини отиде,
и на вратата застана,
застана, кротко повика,
повика още почука:
- Стани ми, мари, отвори,
вашата горна вратица, (2)
с твоята дясна ръчица!
- Не мога, Гьорге, да стана,
да стана да ти отворя,
майка ми лежи, умира,
руса ми коса под майка,
не мога любе да стана,
да стана да ти отворя!
Искра, Карнобатско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2021
|