* * *

Майка предупреждава дъщеря си да не се белосва и червосва
- да не предизвиква турците

Марийкин батю думаше:
- Мари, Марийо, Марийке,
не се белисвай, червисвай,
не си веждите почерняй
с кара боя шикалка,
че ние сме в турска махала.
Турците каил не стават,
кадъни кабул не струват.
Марийка дума батю си:
- Аз Мехмеда ще взема,
че ми се Мехмед поревни,
сутрин рано като стане
и си дюкяна отвори,
и си перчана разреше.
Марийка батя си не слуша,
че се Марийка потурчи.
В петък е булка под було,
в събота е кадънувала,
в неделя е рано станала,
девет е хляба месила,
девет си торби напълни,
девет девери изпрати
и е на нива отишла,
на нива, сено да сбира.
Сбирала Марийка и пяла,
наблизо чула българки,
викнала, та заплакала:
- Клета му душа, проклета,
който батя си не слуша!
Дей-гиди, вяра българска,
тя на хубаво мирише -
на катмер, ален карамфил.
Турската е вяра лошава,
тя на лошаво мирише.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020