* * *

Майка предупреждава дъщеря си да не се белосва и червосва
- да не предизвиква турците

Шумняни шума сечаха,
та си листове правиха,
турска сватба да мине,
турчин българка ще вземе,
хубава мома Марийка.
Марийкината майчица,
тя на Марийка думаше:
- Мари, Марийо, Марийке,
рекох ти, пак ще ти река,
не си черни веждите
с кора боя шикалка,
че ний сме в турска махала,
турци каил не стават,
кадъни кабул не правят.
Мария дума майка си:
- Думай ми, мамо, каквото щеш,
пак ще турчина ще взема,
че ми се е Мехмед поревнил.
Сутринта рано ще стане,
ще се умие и клони,
на дюкяна си ще иде,
ще полее и примете,
и на стола ще седне,
с ясна булгаре ще свири.
Булгаре му свири, говори:
"Марийке, карагьозлийке,
днес да си тука да дойдеш,
че на коляно ми да седнеш,
че аз без тебе не мога!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020