* * *

Майка предупреждава дъщеря си да не се белосва и червосва
- да не предизвиква турците

- Марийке мила,
послушай, моме, банка си,
не се белисвай, червисвай,
не си веждите начервай,
със черна боя,
че седим в турска махала,
турците каил не стават,
турците и кадъните.
Марийка дума банку си:
- Думай ми, банко, какво щеш,
а мене се е поревнал,
Мехмедчо младо берберче.
Че кога стане сутрена,
та си очите умие,
и си дюкяна отвори,
та го разтвори, помете,
па си булгаре задрънка,
да видиш, банко, хубости!
Аз ще Мехмеда да вземна,
Мехмеда младо берберче,
бела кадъна ще стана.
Петко й нищо не рече,
извади остри ножове
и си Марийка заколи
па си Марийки думаше:
- Марийке, млада българко,
не ти ли стигнаха българе,
бели, червени юнаци,
като ми капка от роса,
та искаш турче да вземеш
премрело и прецедено,
по-харно в гроба да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020