* * *

Майка предупреждава дъщеря си да не се белосва и червосва
- да не предизвиква турците

Марийкината майчица,
тя на Марийка думаше:
- Марийке, мила мамина,
рекох ти, бяла Марийке,
рекох ти, пак ще ти река:
не се белисвай, червисвай,
недей си черни веждите
със кара боя шйклова,
че ний сме в турска махала!
Турците каил не стават,
кадъни кабул не прават,
че им вярата преднемаш,
вярата и държавата.
Марийка дума мами си:
- Мамо мо, стара майчице,
думай, мамо мо, какво щеш,
думай, мамо мо, какво знайш,
пак ще Мехмеда да взема,
Мехмеда, младо бакалче,
че ми се й Мехмед поревнал.
Сутрина рано кат стане,
кат стане да си подрани,
дюкяна да си наполей,
наполей, мамо, премете,
отпред дюкяна да седне,
с ясно булгаре да дрънка.
Булгаре дрънка, говори:
"Марийке, бяла българко,
Марийке, карагьозлийке,
Марийке, фиданбойлийке,
кажи ми, бяла Марийке,
ще ли ме вземеш, не щеш ли?"
Марийкината майчица,
тя на Марийка думаше:
- Марийке, мила мамина,
не си вярата оставяй,
вярата, християнската!
Турска е вяра лошаво -
турчин в черкова не ходи,
кадъна китка не носи.
Един си байрам имаха,
на нов го месец диреха,
с тънки го пушки мереха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020