* * *

Майка предупреждава дъщеря си да не се белосва и червосва
- да не предизвиква турците

Марийкината майчица,
тя на Марийка думаше:
- Доста се, къзъм, белисва,
белисва, къзъм, червисва,
ний седим в турска махала,
кадъни каил не стават,
кадъни хурки премятат
и се със тебе хортуват:
"Хай, гидк, гиди, Марийка,
Марийка, гяурун къзъ,
че какво ще да й прилича,
бяла кадъна да стане,
на висок чардак да седи,
жълти алтъни да носи,
по чело дремни рубета,
на шия он-екилици!"
Марийке, къзъм, Марийке,
баща ти не мой да иде
през чаршията да мине,
турците турски думаха:
"Този ми й Марийкин баща,
със него ще се засватим!"
Марийке, мама, Марийке,
хай да те, мама, посгодим
за Недю чутен боларин?...
- Мор, мамо, мор, мила нямо,
като ми споменеш за Недю,
сърцето ми се заключи,
като ми Мехмед споменеш,
Мехмед ми младо ламбанче,
сърцето ми се запали...
Мехмед на дюкян седеше,
с ясно булгаре свиреше,
булгарето му говори:
"Марийке, гяурун къзъ,
кога щеш да се потурчиш?"
Мор, мамо, мор, мила мамо,
ази ще Мехмед да взема,
от вази ще се отрека,
бяла кадъна ще стана!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020