|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Марко иска Моравка девойка
Марко люби Моровка девойка,
Марко либи, майка му не дава:
- Немой, синко, Моровка девойка,
Моровки са яко болнеиви -
зиме глава, лете половина.
Дочула е Моровка девойка,
па у се е жалба нажалило,
забрадила той черна шамия,
па вземала две стовни зелени,
па си ойде на Ивер на вода,
весден седе, весден Бога моли:
- Дай ми, Боже, жито полежина,
та да жнеме с Маркоте юнака.
Богу се е жалба нажалило,
та у даде жито полежина,
та са жнали с Маркоте юнака,
та са жнали с Марко ден до пладне.
Марко нажна двеста-й-двайсе кръстци,
я Моровка триста-й-трийсе,
от Маркоте църни кърви теча,
я Моровка и вода не бие.
Владая, Софийско, род. в Боснек, Пернишко (СбНУ 53/1971, № 289
- "Марко жене с Моровка девойка и тя го наджънва - 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.00.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2020
|