* * *

Марко иска Моравка девойка

Марко сака моравка девойка.
Марко сака, майка му не дава:
- Немой, синко, моравка девойка,
моравки са яко болнави,
лете глава, зиме половина,
а на пролет - лютата треска.
Нело земи Златана девойка,
она, че ти злато надонесе,
да заема, злато да ти връща.
А що беше моравка девойка,
она се е Богу помолила:
- Дай ми, Боже, тебе що се моля,
дай ми, Боже, жито полежанка,
жито полежанка и зимна ладовина,
да си жънеме с Маркоте юнака,
да си жънеме, да се наджиняме.
Дал го господ жито полежанка,
дал го господ зимна ладовина,
па си жнали с Маркоте юнака,
та си жнали и се наджиняли.
Та си жнали един ден до пладне,
Марко нажня двеста-й-двайсе,
а моравка триста-й-трийсе,
От Маркоте църни кърви тече,
а моравка и вода я не бие.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.00.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020