* * *

Марко иска Моравка девойка

Седи Марко с майкю да вечера
сува леба и люта пипера,
па се Марко под мустак усмихне.
Съгледа га неговата стара майка,
па си Марку тийом проговори:
- Вала, сине, Марко Кралевичи,
дал се майци на старости смееш,
ил се смееш на суву вечеру?
- Не се смеем тебе на старости,
ни се смеем на суву вечеру,
а се смеем на моравку девойкю.
Майка Марку тийом проговаря:
- Немой, сине, моравке девойке!
Оне су си хитри, опаки,
и су, сине, леняиве - болняиве.
Марко майкю не послуша,
па отиде при моравку си девойкю.
Па моравка се на Богу моли:
- Дай ми, Боже, жито положито
и дън, Боже, ладовити!
Па су ошли на равнину ниву,
тамо су се двама наджиняли.
Марко наже двеста-й-двайсе,
а моравка - триста-й-трийсе.
Па си Марко при майкю отиде:
- Вала, мале, вала, стара мале,
вала, мале, вала, изумела!
Ти ми кажеш, дека е моравка леняива,
леняива и пай болняива,
ка моравка си ме, мале, надже!
Я си наже двеста-й-двайсе,
а моравка - триста-й-трийсе!
А майка си Марку потийом говори:
- Леле, сине, Марко Кралевиче,
ти моравке, сине, не познаваш -
она ти е тебе руковеди крадла,
та те, сине, тебе надброила.
А Марко си майци потийом говори:
- Леле, мале, стара мале,
не си ми е, мале, руковеди крадла,
сама си ги е, мале, нажала,
сама си е вързала, принела
и сама е ги зденула!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.00.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020