|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Марко иска Моравка девойка
Марко иска Моровка девойка,
Марко иска, макя му я нече.
- Не мой, сино, Моровка девойка.
Моровки са яко болничави -
зиме глава, лете половина.
Дочула ги Моровка девойка
а се жално на Бога помоли:
- Дай ми, Боже, летна ладовина,
дай ми боже жито полежина,
да си жнеме с Марко юнака,
да си жнеме, да се наджинаме.
Дал й Господ летна ладовина,
дал й Господ жито полежина,
та си жная с Маркоте юнака,
та си жная, та се наджная.
Марко нажне двеста-й-двайсе,
а Моровка триста-й-трийсе.
От Маркоте църни кърви теяат,
от Моровка бела пеня врие.
Марко се виком провикнал:
- Проклет да е, кой Моровки куди,
ощ' по-проклет кой Моровки нече!
Дяково, Дупнишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.00.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2020
|