* * *

Лозан войвода и дружината му

Стоян мама си думаше:
- Не се, мамо, хвали,
че имаш хайдутин на света!
Най да се, мамо похвали,
Лозановата майчица,
тя е хайдутин хранила.
Лозан ни, мамо, посъбра,
до седемдесет юнака млади,
че ни, мамо, заведе,
в една гора незнайна.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години.
Тръгнахме голи и боси.
Оттам ни, мамо, изведе,
а че ни, мамо, заведе
в Сливенско вити балкани.
Вечерта, мамо, слязохме
в Сливена града голяма,
до едно малко дюкянче.
Потърси, нахтор намери,
намери, мамо, отключи
дюкянче, бояджийница.
Лозан момчета думаше:
"Вземайте, холан, момчета,
пояси талатиняни,
ще дойде време да трябват!"
Оттам ни, мамо, изведе,
в друго ни дюкянче поведе,
дюкянче, мамо, златарско.
Лозан момчета думаше:
"Вземайте сребро и злато,
кой колко може да носи!"
Оттам ни, мамо, изведе,
в един ни безистен поведе.
Нали е богова работа,
безистен се затвори,
затвори, не се отвори.
Чудим се, мамо, маем се,
как ще от безистен излезем.
Лозан момчета думаше:
"Докат съм аз при вас,
глава да не ви заболи.
Режете дълги перчеми,
плетете въже дебело,
осайте пояси талатиняни,
от хора стълба сторете,
сторете и направете,
мене в кубето качете.
Със сабя кубе ще разсям,
един по един да ви изням!"
И ние си Лозан послушахме,
рязахме дълги перчеми,
оплетохме въже дебело,
от хора стълба сторихме,
Лозан си кубе качихме.
Със сабя кубе разсече
и почна да ни изнася,
по един, мамо, по двама.
Дорде петлите пропеят,
пропеят, мамо, повторят,
всички ни, мамо, изнесе.
Най-подир и той слезе,
и ни у Балкана заведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020