* * *

Лозан войвода и дружината му

Стояновата майчица,
тя се със Стояна хвалеше.
На боклука седеше
и бяла къделя предеше,
пак се със Стояна хвалеше:
- Коя е майка хранила,
като мой Стоян юначе!
Юнак е, бре, клетия син,
къде ходи моя син,
кат се върне,
все пари да ми донесе.
Отде я той зачул
и на майка си думаше:
- Мане мо, стара мане мо,
недей се хвали със мене,
нека се хвали, мане мо,
Лозановата майчица,
че юнак, мане, хранила,
юнак е, бре, клетия му син.
Като ни Лозан посъбра
дор седемдесет юнака,
че ни Лозан заведе
в Рила гора зелена.
Ходихме, мале, ходихме,
нямахме кяра никаква.
Цървулите си скъсахме,
нямахме пари да купим.
Лозан момчета думаше:
"Момчета, като вълчета,
бер, стягайте се момчета!
Бре на цървули ремъчки,
и на пушките кремъчки.
Че ще, момчета, да идем
във Чорла града голяма!"
Че ни Лозан поведе,
и ни във Чорла заведе,
в едно дюкянче унджийско.
Извади китка нахтари,
отключи Лозан дюкянче,
че ни вътре сведе,
Лозан момчета думаше:
"Момчета, като вълчета,
вземайте свещи лоени,
ще дойде време да трябат!"
Вземахме, мане, вземахме,
колкото мой ме да носим.
Оттам ни Лозан изведе,
че ни Лозан заведе -
в едно сарашко дюкянче.
Пак извади китка нахтари,
че ни дюкянче отключи,
и ни в дюкянче сведи.
Лозан момчета думаше:
"Палете свещи лоени,
чупете пъстри сндъци,
вземайте жълти алтъни!"
Палехме свещи лоени,
чупехме пъстри сандъци,
вземахме жълти алтъни,
колкото мойми да носим.
Оттам ни Лозан изведе,
че ни Лозан заведе,
в един чифутски бюзюстен.
Извади китка нахтари,
че си бюзюстен отключи.
Лозан момчета думаше:
"Палете свещи лоени,
чупете пъстри сандъци,
вземайте сукно мораво,
ще дойде време да тряба,
юнашки дрехи ще кроим,
и на булките биниши!"
Вземахме, мане, вземахме,
колкото мойми да носим.
Като се назад повърнахме,
повърнахме, за да излезем,
тоз пусти чифутски бюзюстен,
той се самичък затвори.
Всичките вътре останахме,
всичкома в един глас ревнахме.
Лозан се чуди и мая,
кво да прави, да стори.
Той се из бюзюстен разгледа.
Какво да види наш Лозан,
на бюзюстеня в кубето,
кубето, мане, пенджера.
Като си Лозан подскочи,
и се, бре, Лозан улови,
на бюзюстеня в кубето.
Лозан момчета думаше:
"Бре, не бойте се момчета,
всичкома от тук ще излезем!"
Като ни Лозана, тъй каза
колкото, мане, ревяхме,
по-много, мане, ревнахме,
Лозан, момчета думаше:
"Бре, вий какви сте момчета,
женски ли сърца носите?!
Бре, разпасвайте пояси копринени,
саби за стълба правете!"
Като ни Лозан тъй каза,
поясите си разпасахме,
саби за стълби правехме.
Започнал Лозан да изнася,
по двама Лозан изнася.
Като петлите пропяха,
по трима Лозан започна.
Като петлите честиха,
Лозан прочете момчета,
и се той уплаши,
че тука ще си усъмнем,
и ще ни кола залови.
Веднъж се Лозан наведе
и дванайсетте изнесе,
накрая Чорла изведе.
Тук си момчета прочете,
само един, мане, останал.
Чуди се и мае, бре Лозан -
ако си него остави,
голяма бела ще стори,
той ще Лозана изкаже.
Пак се назаде повърна,
и него, мане, изведе,
при дружината го доведе.
Тогаз си, мане, дойдохме,
дойдох и пари донесох.
А ти се хвалиш с мене,
видя ли кой е юнака!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020