* * *

Лозан войвода и дружината му

Хранила й мама, гледала й
един ми сина Лозанчо,
хранила, изхранила го,
гледала, отгледала го й.
Расте Лозанчо и порасте,
че стана млада войвода,
войвода, млада гидия.
Че събра Лозан, че прибра
дор седемдесет юнака,
дор осемдесе левенка,
със седемдесет байрака.
Паннало й слана голяма,
изгори гори и поле,
и на гората листето,
и на полето тревата.
Дружина яде и пие
и на Лозанча думава:
- Лозанчо, млада гидия,
голи сме, холан, боси сне,
какво ще, холан, да правим?
Лозанчо дума дружина:
- Дружина вярна й сговорна,
яжте, дружина, и пийте,
таз нощ в Букурещ ще идем,
в Букурещката чаршия.
Че стана Лозан, отиде
в Букурещката чаршия,
на бакалцките дюкяне,
враца й кепенци изтроши
и на дружина думаше:
- Дружина вярна й сговорна,
вземайте чикме църуле,
вземайте, навземайте са.
Оттам си Лозан замина
в малфътръджийски дюкяне,
враца й кепенци изтроши
и на дружина думаше:
- Вземайте сукна топове,
топове мокан чифуса,
вземайте, навземайте са.
Оттам си Лозан замина
в Букурещката черкова,
врацата й, холан, изтроши
исна дружина думаше:
- Дружина вярна й сговорна,
вземайте сребро и злато,
по-много златни кандила.
От черква кът ще излазет,
черквата се затворила;
Ам нине какво ще правиме?
Лозанчо дума дружина:
- Дружина вярна й сговорна,
дай си, дружина, саблите,
саблите й поясоците,
ний ще си стълба направим,
от кубета ще излеземе.
Дорде петлите попеят,
един по един извади,
дорде петлите повторят -
само Лозанчо остана,
Лозанчо млада войвода,
най-подир и той излезе,
отвън Букурещ излазят,
зорицата се й зорила,
тий си в гората влазяха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020