* * *

Кобен сън на кралица (царица, мома) за пропадане на царството

Сън сънила будимска кралица,
сън сънила у събота вечер,
у събота срещу ю неделя,
и станува на цар сън кажува
- Ей ти, кралу, тизе честит кралу,
каков сам си съня сънувала:
зайде пройде това ясно слънце,
огреяла ясна месечина,
попадая тия дребни звезди,
заросила тая ситна роса.
- Ей кралице, будимска кралице,
а що си е слънце зашло прошло -
кье си дойде цар султан Мурата;
що ти си е слънце зашло прошло -
мене млада млада кье загубят;
що то си е месецо огреял -
тебе млада млада кье заробят;
що то са си звезди попадали -
това са си наште двете деца;
що то си е роса заросила -
това си са твойте дребни съзи.
И тамън е дума додумало,
довтасал е цар султан Мурата,
него са го младо загубили,
нея са я млада заробили
и та им се жално милно моли
да остават мъжките й деца.
Принесе им софра позлатена,
на софрата до две люти змии,
на глава им безцени каменци.
И тогай се султано сожалил,
та оставил нейни двете деца.
Пораснаха деца, нараснаха,
потерая деца нийна татковина,
потерая деца нийна дедовина,
па събраха деца силна войска,
та ойдоха па Косово поле,
да се борят сос султан Мурата,
да си вземат нийна татковина.
Царска войска се е попадала,
я детинска ни един не паднал.
И тогай се султано покаял:
- Ой ле Боже, ой ле мили Боже,
кога чистиш, бар се да очистиш,
от со време пепел да те створат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021