* * *

Кобен сън на кралица (царица, мома) за пропадане на царството

Сън сънува кралица Елена,
на сън сън е дошло, сън казуе -
надве се е небо препукнало,
на земя са звезди попадали,
ясна месечина в кърви огреяла.
Проговаря царица Елена:
- Ой те тебе, цару Костадине,
чуеш мене какъв сън сънува -
надве се е небо преломило,
ясна месечина в кърви огреяла,
на земи се звездн попадали.
А па проговаря цар Костадин:
- Щом ка се е небо пропукало,
че се пукне нашата държава;
щом като са звезди попадали,
че загине нашта млада войска;
щом като месечина в кърви огреяла,
че загинем ние двама с тебе...
Тамън това они издумали,
тъкмо им е писмо пристигнало
от везира турски господара:
- Ой те тебе, цару Костадине,
ако искаш на нас помощ да си дадеш
да преземем Стамбол града,
стегай бърже твоя млада войска;
ако ли не искаш с нас да бидеш,
скоро глава че ти падне!
Чуд се чуди цар Костадин,
чуд се чуди цар болгарски,
дали войска да си прати
или глава да си даде.
Цар Костадин силна войска прати,
войската му с песни заминава,
с песни она в бой е увлезнала,
тамън увлезнала и е загинала.
Ей цар султан Костадину дума:
- Вие малко войска изпратисте,
войската ви в първи бой загина,
прати още или глава прати!
Отишли са цар Костадин,
цар Костадин, царица Елена
и те са там двама загинали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021