* * *

Кобен сън на кралица (царица, мома) за пропадане на царството

Заспала ми е царица
на царско бело коляно,
я цар царица будеше:
- Я стани, стани, царице,
че просяк свири на врата,
я стани да го даруеш!
Царица на цар говори:
- Царе ле, царьо честити,
лошав си съна сънувах -
че се небото отвори,
та са звездите паднали,
звездите, още месецо,
месецо, още слънцето!
Цар на царица говори:
- Царице, млада госпожо,
тоя е съна на лошо!
Щото си тизе видела,
дека се небо отвори -
това е нашето царство;
щото си звезди видела,
дека са звезди паднали -
моя че войска попада;
що си слънцето видела,
дека е слънце паднало -
това е мене очите;
щото си месец видела,
дека е месец паднало -
това е мене главата!
Току си дума издума,
ете турците дойдоха,
на царо глава отсекли,
па после войска губили.
Та си остана царица
с Никола, мъжко детенце,
със пет товари жълтици,
шестийо бели грошове.
Па на царица говори:
- Царице, млада госпожо,
да си се тизе не жениш,
детето да ми не двоиш,
има да пиеш, да ядеш!
Царица царо послуша,
доде го у гроб закопа,
па при селяни отиде,
па на селяни говори:
- Селяни, стари кметове,
да ми кажете, що питам -
я царо ме е заклело
да си се азе не женим,
детето да му не двоим,
има да пием, да ядем!
Да ми кажете, селяни,
къде имане да делим,
дали у село църква да градим,
или над вода мостове,
или у гора манастир?
А селяни й говорят:
- Царице, млада госпожо,
у село църква имаме,
у гора манастир имаме,
над вода мостове имаме,
немаме тъмна тъмница -
тъмница да си направиш,
там че имане похарчиш!
Царица селяни послуша,
направи тъмна тъмница;
още пенджери не тури -
имането си похарчи...
Дете й хайдук хванаха,
та го тъмница туриха,
та искат глоба голяма -
девет товари жълтици,
десети бели грошове!
Зачудила се царица,
дека имане да вземе,
да пущи мъжко детенце.
Разпрати силни джелакье
по тая бедна сиротиня -
два пъти данък да вадят,
ега имане събере,
дете темници да пущи...
Събрали са си джелакье
до пет товари жълтици,
шестийо бели грошове,
они си сакат още четри.
Зачудила се царица,
дек има камик високи -
там д' иде, да се отепа;
дек има дърво високо -
там д' иде да се обеси;
дек има земня ровита -
там д' иде да се зарови;
дек има вода дълбока -
там дч иде да се удави...
Та се царица удави
у тая вода дълбока,
дете тъмници умрело,
царството им се затрило,
че е от Бога речено...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021