* * *

Кобен сън на кралица (царица, мома) за пропадане на царството

Заспала е Милица кралица
у ониа шарени одаи,
леко заспа, тежок сън сънува:
че са накрай небо раздвоило,
а градо им вода потопило,
ясни звезди по земи паднали,
ясно слънце у море паднало,
йсен месец много ясно греял,
а Зорница кървава греала,
друга звезда към море бегала.
Сепнала се, га се събудила,
та па се е сама уплашила,
па какво че тоя сън да бъде,
дали на зло или на добро е,
дал че бъде на тежка гладна,
ил че бъде на тежка мориа,
ил че бъде на силни бойове?
Па попити царо господаро:
- Фала тебе, царе господару,
азе ойдох леко та си заспах
у ониа шарени одаи!
Като заспах тежок сън сънувах,
че са на кръст небо раздвоило,
а градо ни вода потопило,
ясни звезди по земи паднаха,
ясно слънце у морето падна,
ясен месец много ясно грее,
а Зорница кървава грееше,
друга звезда към море побегна.
На какво че тоя сън да бъде,
дали на зло или на добро че е?
Да не бъде на тежка гладна,
ил че бъде на тежка мориа,
ил че бъде на силни бойове?
Отговаря царо господаро:
- Фала тебе, Милице кралице,
тоя сън много на зло че да е!
И мене е писмо достигнало.
Щото се е небо раздвоило,
наша земя турци че надвия!
Що е градо вода потопило,
наша земя турци че притисна!
Що са звезди по земи паднали,
наша войска, либе, че пропадне!
Що е слънце у море паднило,
азе чем, либе, да загинем!
Що е месец много ясно греал,
а това е царя Сулимана,
наша земя, либе, че притисне!
Що това е много ясно греало,
че славно царство да царува!
Що Зорница кървава греяла,
ти чеш, либе, робиня да бъдеш,
та кървави сълзи че да рониш,
та това е кървава греала!
Що е звезда към море бегала,
това че е наше мъжко дете,
като види турци еничере,
та оно че от них да се сплачне,
та оно че да към море да бега!
Доде й е царо приказало,
и турци му царство превезея.
Нихна войска си е пропаднала,
у градо им турци налезнаха,
погубиха царо господаро,
кралицата робиня хванаха.
А що беше нихно мъжко дете,
а оно е към море бегало,
веднъг са го турци престигнали,
та и него за роб хванаха.
Па се моли Милица кралица:
- Фала тебе, царе Сулимане,
само немой мое мъжко дете,
само немой него да погубиш!
Че направим четири джамии,
със олово чем да ги покрием,
това дарба чем да подирим,
само дете да не ми погубиш!
И царо я тогай послушало,
хариза й нойно мъжко дете
да го чуват, да го не погуба.
И до век е па робиня била.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021