* * *

Кобен сън на кралица (царица, мома) за пропадане на царството

Сън сънила софийска кралица,
сън сънила и сън бълнувала -
насред се е небо препукнало,
ситни звезди по земя паднали,
ясен месец кървав е изгреял,
а по него звездице деница,
и она кървава изгрела.
Проговаря Еница кралица:
- Чуеш мене, Шишманине Яне,
що пророк съм сънок съновала -
насред се е небо препукнало,
ситни звезди на земя паднали,
ясен месец кървав е изгреял,
а по него звездица деница,
и она е кървава изгрела.
- Чуеш тизе, Енице кралице,
що сън казва, що во книга пише -
щото се е небо препукнало,
оно се е царство препукнало,
препукнало и че пропадне,
че пропадне е че изгуби -
старо царство, българското кралство,
а що са си звезди попадале,
това си е българска войска:
че изпадне, че да изгине,
че да гине нашийо стар братец,
стари братец, сам цар Иван Шишман,
че погине Михаил Василич.
А що си е месец кървав изгрел
и по него звездица деница,
после них чем и я загинем,
а по мене тизе че загинеш!
Докъд они това си думали,
книга стигна от Костенец града,
дойде книга на Шишмана Яне:
- Скоро бърже, Шишманине Яне,
да собереш три хиляди войска,
па да дойдеш на Костенец града,
Костенец го турци обградиха,
Цар Шишмана во тесно туриха!
Ка прочете Шишманине Яне,
ка прочете това бърза книга,
он е събрал три хиляди войска,
че я води на Костенец града;
а оно го любе пущило,
Яна любе, Еница кралица,
дору слънце рано да изгрее.
Еница е пустинка гъркинка,
не я грижа за българско царство,
не я грижа за своего мъжа.
Ала ето втора книга стигна:
- Сбери войска и да стигнеш скоро
на онова Ихтиманско поле,
царя гонят и че го настигнат,
че ухватят Михала Василич!
И тогай го любе не пущало,
дори слънце на ручок не дойде.
Ал' ете ти трекя книга стигна:
- Скоро, скоро, Шишманине Яне,
да пистигнеш, войска да доведеш,
да доведеш пет хиляди войска:
затвориха Василич Михала,
че погубят царя Шишмана!
И тогай го любе не пущило.
Не послуша Шишманине Яне,
не послуша свое първо либе
и си пойде в Ихтиманско поле,
и си пойде на воз река Искър, -
Искър тече кървен и пороен
и си носи юнашки калпаци,
цели трупе, ръце от юнаци.
Искър гази премлада девойка,
Искър гази, та лови калпаци.
Проговори Яне Шишманине:
- Фала тебе, премлада девойко,
защо ловиш юнашки калпаци,
улови ми трупе от юнаци,
да ги видим кои са, какви са!
Я хвати ми там оная ръка!
Проговори премлада девойка:
- Не си сакам, слезни хвати си я!
Я си имах три брата юнака,
сите беха на войска отишли,
сгодиха се во Костенца града,
и тримата у бой са паднали,
та им тражим три добри калпаци,
да не би им у них книга нашла,
та да видим що ни наръчуе.
Засрами се Яне Шишманине,
па отседна от своето конче,
та си хвати ръка от юнака,
на ръката пръстен бурмалия,
на пръстено "Иван Шишман" пише.
Па се дърпа Шишманине Яне
и се метна на врано си конче,
па повика, що го сила държи:
- Що стоите, момци що гледате?
Погубен е сам цар Иван Шишман.
Я хайдете налево да идем,
да тражиме Василич къде е,
дано барем него да найде ме!
Тръгнали са налево да идат,
излезли са в Ихтиманско поле,
стигнали са пред Ступена града,
с пушки турци градо оградили,
с маждраци са караул оплели.
Ка ги виде Шишманович Яне,
юриш стори, караул изсече,
юриш стори и у градо влезе.
А тамо бе Василич затворен.
Проговори Шишманович Яне:
- Прости мене, Василичу брате,
дай ми воля сега да погубим,
да погубим сва турска ордия,
да те водим у София стара.
Проговори Михаил Василич:
- Не прощавам и не давам воля!
- Къде бе ти, по-напред да дойдеш?
Сега вече мина щиро време,
турска войска вред е попълнила,
я не знаем къде ми е тато!
Разлюти се Шишманович Яне,
та си увзе нему остра сабя,
та си пойде воз турска ордия,
що докачи, све на нож удари,
па се врати и градо ойде.
Проговори Шишманович Яне:
- Фала тебе, Василичу млади!
Прости мене, ти мой мили брате!
Дай ми воля сега да погубим,
да погубим турска ордия,
да те водим у София стара!
Проговори Михаил Василич:
- Не прощавам и воля не давам!
Защо тизе първи път не дойде,
сега вече мина щиро време!
Па се върна Шишманович Яне,
повърна се воз турска ордия,
да погуби сва ордия турска.
Бог да бие една дърта баба,
що научи турци еничери -
прашали я и она им каже:
- Фала вазе, турци еничере,
българи са силни и инати,
а па Яне много харен юнак,
они вазе тува че погубят.
Ви търчете на Искър на моста,
изхвърляйте ваши остри саби,
хвърлете ги на Искър на моста,
на Янете коно не е кован,
ега му се коно убодеше,
убодеше от острите саби.
Послушаха турци еничери,
послушаха тая стара баба,
та хвърлиха нихни остри саби,
хвърлиха ги на Искър на моста.
Минал моста Шишманович Яне,
убола се неговата коня,
паднала е неговата коня,
с него падна Шишманович Яне,
па е паднал на острите саби
и се ранил на неколко места;
стигнали го турци еничери,
отсекли са нему руса глава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021