* * *

Кобен сън на кралица (царица, мома) за пропадане на царството

- Ой, сино, сино, цар Костадине,
сън съм сънила в събота вечер,
в събота вечер срещу неделя:
че бе паднало ясново слънце,
ясново слънце във Чьорно море,
месечинкана с дребнине звезди,
с дребнине звезди във Влашка земя!
- Ой, мале, мале, кипро царице,
тейе сънове не са истовни!
- Истовни ми са, цар Костадине!
Ясно е слънце твое царнина,
дребни са звезди твое фукаро;
изпусна си са твое царско.
- Ой, мале, мале, кипро царице,
ко са истовни тейе сънове,
до две са риби на огън пекот,
че щат изрипна живи от огън,
та ми щат врипна във агезмоно.
Още си дума царян думаше,
и изрипнаха живи от огън,
та ми рипнаха във агезмоно.
Тогав са царян хитро досети,
че му призьоха негово царско.
Тай си се жално-милно молеше:
- Дайте ми изин до първи петли,
щоно изваде от сараено!
Първи са петли вечер запели,
та не може нищо да извади.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021