* * *

Кобен сън на кралица (царица, мома) за пропадане на царството

Де заспала е кралица кметица,
заспала е у света неделя.
Мало спанье, голем сънок вишла -
сво е поле мъгла нападнало,
низ мъглата ели проникнали
и ясно слънце у кърви утъхнало,
а ясен месец - у злато окован!...
И казуе кралица кметица,
и казуе кралю господино:
- Е тизека, кралю господине,
мало спанье, голем сънок видо -
сво е поле мъгла нападнало,
ясно слънце у кърви утъхнало...
И продума краля господина:
- Е тизека, кралице кметице,
да що си е тая силна мъгла -
това си е силна турска войска!
Да що са си тия тенки ели -
това са си сабли и ножове!
Да що си е това ясно слънце -
това, че ни се крайнина отме!
Да що си е тоя ясен месец,
да що си е у злато окован -
това си е турскийо ле цар!
Дури краля дума да издума,
изпунила турска силна войска,
и тогай се краля вострашила...
Бог да бие тия клети турци!
Та хванаха Мъгленскийо краля,
останало неговото дете,
останало на седем години;
и майка му дума продумуе:
- Хайде, Павле, майка да те женит!
Я Павле си дума продумуе:
- А я, мале, не че да се жене,
и мене ми книже ле дооди,
дооди ми от край, от крайнина -
дека че си крайни размируе...
А майка го, богме, не слушала,
та си ойде у Будима града,
та утекми Будимка девойтя.
Та си собра Павле добър юнак,
та си собра триста-й-три свата,
та си ойде у Будима града
и си води Будимка девойкя,
та я води дома на двореве...
Още не е у двори увело,
и нему е книже достасало,
достасало от край, от крайнина -
дека са си крайни размирили,
да си иде Павле добър юнак,
да си иде на край, на крайнина,
да си иде - крайни да си мири...
И си бръкна у свилни джебове,
та извади той пръстен меньовник
и си дума Павле добър юнак:
- Е тизека, Елено невесто,
да ме чекаш девет годин дена,
я че идем на край, на крайнина,
да си идем, крайни да си мирим!
И го чека Елена невеста,
та го чека девет годин време.
И е дошел Божко добър юнак,
и си дума Елену невеста:
- Е тизека, Елено невесто,
защо чекаш Павлето юнака?
Павле си е краини умирило,
и Павле много на кевове -
на ноч люби мома и невеста!...
Тогай стана Елена невеста,
та си взема той зелени стовни,
та си ойде на шарени чешми.
И продума Божко добър юнак:
- Е тизека, Елено невесто,
да направиш той сладки вечери!
И направи Елена невеста,
и направи той сладки вечери.
Ка е било вечер да вечера,
отишъл е Божко добър юнак,
отишъл е вечер да вечера,
и е седнал у честни трапези
да вечеря Божко добър юнак.
Не мина се ни много, ни малко,
та си дойде Павле от крайнина,
та си чукат на негови порти.
И излезна Елена невеста,
та излезна на шарени порти,
и она си тогай попрошуе:
- Кой си чука на Павлеви порти?
И Павле си дума продумуе:
- Чекаш ли ме, Елено невесто?
Проума си Елена невеста:
- Я почекай, Павле добър юнак,
да си вземем от порти ключеве,
да отворим той шарени врати!
Повърна се Елена невеста,
та продума Божкоти юнака:
- Бегай, Божко, низ малите врати,
ете иде Павле от крайнина -
оче он кавга да си правит!...
Ка си бега Божко добър юнак,
ка си бега низ малите врати,
заборави при честни трапези,
заборави дванайсе ножове,
сос ножове дванайсе ножници...
Ка увлезна Павле добър юнак,
ка увлезна у хладни одаи,
у одаи, у честни трапези,
та си види Божкови ножове.
Познал е Павле добър юнак,
дека са си Божкови ножове.
Нече Павле кавга да си прави,
Павле се е с акъл разумил.
Та направи той сладки ручкеве,
та си собра брайтя и дружина,
и си окна Божкоте юнака.
И тогай си Павле дума продумуе:
- Е тизека, Божко добър юнак,
ка си пойдо на край, на крайнина,
я загради зелена ливада;
научил се елен с дванайсе рогове,
та прерипал у моя ливада,
нищо не е пакост учинило,
саде ми малко трева омърсило;
ка прерипна елен с дванайсе рогове,
оставило дванайсе ножове,
сос ножове дванайсе ножници!
И тогай си Божко продумало:
- Прости мене, Павле добър юнак,
това са си, бре, мои ножове,
бре, ножове с дванайсе ножници...
И тогай си му прости Павле добър юнак.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021