* * *

Кобен сън на кралица (царица, мома) за пропадане на царството

Рисано царице,
млада везирице!
Седнала Рисана
във град, във градина
под блага ябълка,
шев е зашивала -
соколови очи,
паунови пера.
Дрямка я нападна,
Рисана говори:
- Робини геркини,
мои ратайкини,
я донесете ми
свилна възглавница,
та мало да легна,
та мало да заспя.
Тия й занеле
свилна възглавница.
Мало е легнала,
мало е заспала,
сън е сънувула:
че са провалило
това ясно небе;
това ясно слънце
в блато утънало;
ясна месечина,
тя у пълно грее.
Тя си е станала,
па на царя каже:
- Царьо господарю,
какъв сън сънувах!
Че са провалило
това ясно небе;
това ясно слънце
в блато утънало;
ясна месечина,
тя у пълно грее.
Я царя й каже:
- Рисано царице,
млада везирице,
татари же дойдат,
мене же погубят,
тебе же попленят.
Още това думат,
татари дойдоха,
царя погубиле,
нея поплениле.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021