* * *

Кобен сън на кралица (царица, мома) за пропадане на царството

Сън сънила Милица кралица,
лепо си сънки запазила,
та па си е цару казувала:
- Фала тебе, сръбски цар Лазар,
какви съм си сънки сънувала,
лепо съм си сънки запазила!
Светоной слънце на небо замрачи,
я власизуре му Влашко зайдоше,
я месеца в Дунава запада,
сите звезди по двор нападаше,
я деница търнот потърнула,
я Зорница у кърви потънула.
Ка си диже сръбски цар Лазаре,
та си зе книга съновника,
та разклопи книга съновника,
лепа сий сънки разказала:
- Фала, рече, царице Елено,
що слънце на небе замрачи,
това ни са царство привършило!
Що па власци в Влашко зайдоше,
наши деца там кье забегнат!
Що па месец в Дунав запади,
я че идем на бойно Косово!
Що Деница на търнот потърнила,
че останеш млада вдовица!
Що Зорница в кърви втанула,
това я че младо че погина!
Тамън сий сръбски цар Лазар,
тамън сий сънки изказал,
пристигло му това ситно писмо,
пристигло од царя Мурата,
от Мурата от турскаво царя:
- Бързо, сръбски цар Лазаре,
скоро-бърже на бойно Косово,
я да идеш я глава да пратиш!
Де са увзе сръбски цар Лазар,
та причета това ситно писмо,
писмо чета и сълзи рони.
И написал друго ситно писмо,
та го връща на царя Мурате:
- Моля, да ти на молба настана,
да ме чакаш до три Великдена
да покупим моя силна войска!
Веднъг зе той бели хартии,
та написа тая ситна писма,
утре си е клетви написало:
- Кой не дойде в бой да помогне,
толпо си е живо наодило,
на нива семе му не ницало,
у агъл му овце не блеяло,
в убор му крави не ревали,
в яхър му кони не вищали,
у кукя му дете не викало,
у скулена огне не планало.
И разпрати тая ситна писма,
разпраща я по пуста Сърбия
и си прати на троица шура.
Ка буде сутрен одзарана,
одзарана у света неделя,
цар пооди, из людье пооди.
Беседа му нему пръвне либе
и си рони тия дробни сълзи:
- Фала, рече, сръбски цар Лазаре,
ти поодиш из людье поодиш,
а я тука кому че остана
йеденица като кукувица.
Обеседи сръбски цар Лазаре:
- Фала, рече, царице Елено,
кога биди сутрен одзарана,
че промини наше силни войске,
всеки коники са бързи отлики,
се конье под бело копие,
че проминат твой мили брайкя.
Най-напред Божко Говике,
най-напред твой стари братак.
Оной язди коня зеленога
и си носи кръстати байраци,
на байрака китки вито,
на китките ясни огледала
и при низи той златна ябълка,
я ябълки сребърни кръстати,
често Божка по плехкино бие.
Ти си окни твои мили братя,
кой си очи, при тебе да седи,
цар че нему царство поклонити!
Кога беше сутрин одзарана,
повървела тая силна войска
и най-напред Божко Говике,
що он язди коня зеленога
и си носи кръстата байрака,
на байрака китки вито,
на китките той златни ябълки,
на ябълки сребърни кръстета,
на кръстета ясни огледала,
често Божка по плехкино бие.
През сред царица Елена:
- Леле брате, Божко Говике,
свърни, брате, при мен да си стаеш,
цар ще тебе царство преклонити!
Проговори Божко Говике:
- Фала сестро, царице Елено,
очем, сестро, при тебе да свърнем,
твърда ми е вяра од към тебе.
Нечем цару през клетва да минем
на че идем на бойно Косово,
че уватим туренова царя,
ногу че му за шию заплетем,
уста му с кремен че раззъбнам.
У насрети Янко средна бракя:
- Свърни, рече, Янко средни брате,
ела, брате, при мене да седиш,
цар ще тебе царство преклонити!
Проговори Янко средно брате:
- Леле сестро, царице Елено,
да свърнем, оти да не свърнем,
твърда ми е вяра од към мене,
нечем цару през клетву да минем!
На Косово много турена войска,
се са турци, голи арнаути,
на голи се саблей огледую.
Та че идем у бой да помогнем!
У насрети брате Гълъбине:
- Фала, рече, мой най-млади брате,
ела, брате, при мене да стоиш,
цар че тебе царство преклонити,
де се свърни, брате Гълъбине.
Оно се свърна къмто сестра,
та си седи цару на столови.
Извървела тая силна войска,
та отиде на бойно Косово,
на Косово турци на бюлюци,
веднъга са бой заватили,
та са биша три дни и три нощи.
Ка пустъпи четвърти денък,
тогай са се бой помирили.
Ка погледна Божко Говике,
отсечена нему десна нога,
отсечена нему десна рука,
оно това не е усетило.
Повърни се Божко Говике,
та си плива кърви до рамена,
та увати турскова царя,
та му ногу за шию заплети
и уста му с кремен раззъбнило.
И тогий Божка погубиша,
тогай са й боя примирили.
Проговори царица Елена:
- Фала тебе, брату Голобину,
я отиди на бойно Косово,
та да видиш сръбски цар Лазаре
и да видиш наши мили брайкя!
Де са диже брате Голобине,
та отиде на бойно Косово.
Дека найде сръбски цар Лазара,
тамо гази кърви до колена.
Дека найде Янка средни братя,
тамо гази кърви до пояси.
Дека найде Божко Говике,
тамо плива кърви до рамена.
Повърна се брате Голобине,
та ойде царю на дворови:
- Фала, рече, царице Елено,
дека найдох сръбски цар Лазар,
тамо гази кърви до колена!
Дека найдох Янка средни братя,
тамо гази кърви до пояси!
Дека найдох Божко Говике,
тамо плива кърви до рамена!
Проговори царица Елена
и па си й сълзи порони:
- Фала, рече, брате Голобине,
седи, брате, царю на столови,
царю тебе царство преклонити.
И он седи царю на столови,
цар е нему царство поклонил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021