|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лесно ще се разделят, но как ще се забравят
Вангела двори метеше
по бяла фуста вълнена
и по алена фанела.
Като метеше плачеше,
дребни си сълзи ронеше.
Колю отдолу идеше
и на Вангела думаше:
- Вангело, любе, Вангело,
защо си толкоз кахърна,
кахърна, още плакала?
Вангела Колю думаше:
- Колю ле, любе, Колю ле,
как да не съм, любе, кахърна,
кахърна, още плакала
като от хората чувам,
че майка ти ме не щяла
на тебе булка да стана,
на нея снаха да бъда.
Колю Вангела думаше:
- Вангело, любе, Вангело,
хората каил не стават,
хората ни са душмани,
ние двама да се вземеме
с любов да се водиме.
Върбица, Преславско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|