* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Дунаве, бели Дунаве,
кайно ми течеш, бел Дунав,
отгоре, Дунав, надолу,
та нийде ли ми не видя
моето първо любово?
- Видях го, видях, Радице,
във понеделник вутрина,
га беха петли триж пели,
триж пели и повторили,
три гемийки заминаха,
първата Стоян караше
и меден кавал свиреше,
с кавалът дума думаше:
- Радице, първо любово,
скоро ли ме щеш забури,
забури, Радо, приболе?
Забури те ща, Стояне,
га бели Дунав пресохне,
та на барушки остане,
дребни го пилци изпиот,
черна го лоза посадьот,
от лоза вино да стане,
от вино бела ракия,
да пия, да се упия,
тогав си ща те забури!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020