* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

Радка на Дунав стоеше,
бяло си лице миеше,
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
ти които течеш, Дунаве,
отгоре на, Дунаве, надолу,
нали си видел, Дунаве,
моето либе, млад Стояна?
Дунава дума не дума,
най си на Радка продума:
Видях го, Радке, видях го -
в понеделник сутринта.
Дор три гемии минаха.
Първата Стоян караше,
с меден кавал свиреше,
кавал му свири, говори:
- Радка ле, първо либе ле,
ако би нещо да стана
ще ли ме Радке, забравиш,
забравиш, Радке, премилееш?
Радка Стояну думаше:
- Стояне, първо либе ле,
ако би нещо да станеш,
и аз ще те, либе, забравя,
когато Дунав пресъхне,
дребни отоци да стане,
птиците да го изпият,
гаргите да го изкълват,
с лозе да го насадя,
от лозе грозде да бера,
от грозде вино червено,
от пращини бяла ракия,
да пия, да се напия,
тогава ще те забравя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020