* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

Брала мома конопе,
между два дола и два друма,
нагоре-надолу гледаше -
отгоре нищо не видя,
отдолу идат кервани,
сто кола, двеста бивола.
Най-напред кара млад Стоян,
след него кара чичо му
Стоян на чичо думаше:
- Чичо, Димитре, Димитре,
чичово име прочуто
от Дунава до планината!
Нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш, -
дето се любят две млади,
любят се по не вземат,
лесно ли се забравят
и скоро ли се прежалят ?
чичо му дума Стояне:
Стояне, момче братово,
като ме питаш, да кажа,
дето се любят две млади
любят се, па се не вземат,
те се лесно разделят,
ала се мъчно прежалят.
Кога ми Дунав пресъхне
и риба по сухо да тръгне,
тогава ще се прежалят,
тогава ще се забравят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020