|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лесно ще се разделят, но как ще се забравят
- Либе ле, либе Добро ле,
помниш ли, либе, знаеш ли,
кога се двамка любехме,
ние се двамка вземахме.
Досега всичко си имаме,
ала от сърце рожба нямаме.
Димитър на Добра думаше:
- Да да се, либе, разделим,
за други да се оженим,
дано си рожба имаме.
Добра Димитра думаше:
- Как ще се, либе, разделим,
като ще се мъчно забравим,
когато Дунава пресъхне,
на равно поле да стане,
орачи да го изорат,
със лозе да го насадат,
лозето грозде да роди,
гроздето вино да пущи,
да пия, либе, да се напия,
дано те, либе, забравя.
Паволче, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|