|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лесно ще се разделят, но как ще се забравят
- Що стоиш, либе, що гледаш
на мене ли се надяваш?
Аз да те, либе, поканя
до мене, либе, да седнеш,
до мое ляво коляно,
до мойта хурка писана,
под моя кинжал на сянка.
Не ще те, либе, поканя
до мене, либе, да седиш.
Майка ти мене не щяла,
майка ти, либе, сестра ти,
сестра ти, още буля ти.
- Не слушай, либе, хората:
майка ми - стара изумяла,
буля ми - людска дъщерия,
сестра ми - малка глупава.
Не слушай, либе, хората,
хората и комшиите,
хората яд ги на нази,
че любя девойче хубаво!
Ореш, Свищовско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|