* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Либе ле, либе, Добро ле,
помниш ли, либе, знаеш ли
кога се двамка любехме?
Ние се двамка вземахме,
досега всичко си имаме,
ала от сърце рожба нямаме.
Димитър на Добра думаше:
- Дай да се, либе, разделим,
за други да се оженим,
дано си рожба имаме.
Добра Димитру думаше:
- Как ще се, либе, разделим,
като ще се мъчно забравим?
Когато Дунава пресъхне,
на равно поле да стане,
орачи да го изорат,
със лозе да го насадят,
лозето грозде да роди,
гроздето вино да пущи,
да пия, либе, да се напия,
дано те, либе, забравя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020