* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Дунаве бели, не бели,
кайно течете, Дунаве,
надол, нагоре, Дунаве,
дал не видяхте, Дунаве,
моето либе да мине,
моето либе Стояна?
- Видях го, Радке, видях го,
гат' беха петли триж пели,
триж пели и повторили,
три са гемийки минали;
най-напрежната гемийка,
бре млад я Стоян водеше,
той на одърче седеше,
медно кавалче свиреше,
през кавал дума думаше,
думаше и казуваше:
- Радке ле, забрави ли ме,
Радке ле, преболя ли ме?
- Стояне, забрави ще те,
га си морето изсъхне,
една вратичка остане,
колкото юнак да мине.
Стояне, преболи ще те,
ага гората изсъхне,
една вейчица остане,
колкото юнак да седне,
да седне, да си почине.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020