* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Чула съм, либе, разбрала,
че майка ти ме не щяла,
че майка ти ме не щяла
и иска да ни раздели.
Тя лесно ще ни раздели,
но мъчно ще се забравим.
Аз ще те, либе, забравя,
когато Дунав пресъхне,
когато Дунав пресъхне,
мястото поле да стане,
мястото поле да стане,
полето лозе да бъде,
лозето грозде да роди,
гроздето вино да стане,
гроздето вино да стане.
Тогава ще се напия,
тогава ще се напия,
дано те, либе, забравя.
Аз ще се, либе, обеся
на ваште порти високи,
да види мало и голямо,
е с любов шега не бива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020