* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Доваждай, либе, доваждай,
доваждай, не отричай се, (2)
близо до мене не седай,
благи ми думи не думай,
често ме в очи не гледай,
с ръка на мен не посегай.
Ази те, любе, не искам
че ми се смяла майка ти
на тънки ситни дарове,
че не са бито тъкани
и не са често късани.
Ний ще се, либе, прежалим
прежалим, либе, забравим
кога пресъхне Дунава,
керван по сухо да мине
и моето либе ще мине,
та ще докара зелени,
зелени делви врачански,
момински хурки писани,
ергенски медни кавали,
чемширени медни лъжици.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020