* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

Подошла е Рада на Дунав
и Дунаву тихо говори,
тихо говори и го разпитва:
- Дунаве, бели Дунаве,
ти като течеш, Дунаве,
отгоре, Дунав, надолу,
ти нийде ли не видя, Дунаве,
мойто първо любове?
Дунава Радки говори:
- Видях го, видях, Радице,
в понеделник го видях в утрина,
га бяха петли триж пропели,
триж пропели, повторили.
Три гемийки, Радке ле, заминаха,
първата Стоян караше,
меден кавал свиреше
и с кавала тебе думаше:
- Радице, първа любово,
скоро ли ме щеш, Радке, забури,
забури, Радке, приболе?
Радка си тихом говори:
- Забури те ще, Стояне,
га бели Дунав пресъхне,
та на барушка остане,
дребни го пилци изпият,
дребна го лоза посадят,
от лозата вино да стане,
от вино - бела ракия,
да пия, любе, да се упия -
тогав си ще те забури!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020