|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лесно ще се разделят, но как ще се забравят
Радка край Дунав седеше,
бяло си лице миеше
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
ти като течеш далеко,
ли видя Стоян да мине.
Дунава дума не дума,
ала на Радка продума:
- Видях го, Радке, видях го,
дор три гемийки минаха -
първата Стоян караше,
с медна свирка свиреше,
свирката свири, говори:
- Радке ле, моме хубава,
Радке ле, забрави ли ме?
Аз ще те, Радке, забравя,
кога Дунава пресъхне.
Козичино, Поморийско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|