* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

Радка край Дунав седеше,
бяло си лице миеше
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
ти като течеш далеко,
през девет земи надалек,
ли видя Стоян да мине?
Дунава дума не дума,
ала на Радка продума:
- Видях го, Радке, видях го,
в понделник рано сутринта
дор три гемии минаха,
първата Стоян караше,
със медна свирка свиреше,
свирка му свири, говори:
"Радке ле, забрави ли ме,
аз ще те, Радке, забравя,
кога Дунава пресъхне,
орачи да го изорат,
на място лози да седят,
лозето грозде да стане,
гроздето - вино червено,
да пия, да се напия,
чак тогаз ще те забравя."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020