* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Какво съм, либе, дочула,
дочула, либе, разбрала,
че майка ти ме не искала,
че не съм тънка и висока
и не съм бела и цървена.
- Тя ще ни, либе, раздели,
когато Дунав пресъхне,
Дунав поляна да стане,
орачи да го изорат, (2)
с лозе да го насадят,
лозето грозде ще върже,
гроздето вино да прави,
и аз ще се, либе, напия,
и ще да ида, да ида,
на вашите порти високи,
на вашия вратник строшен,
там ще се, либе, овеса,
от майкини ти приказки,
от бащини ти ядове.
Ти ще да, либе, излезеш
и ще при мене да дойдеш,
ний двамата да си умреме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020