* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Чула съм, либе, разбрала,
че майка ти ме не иска,
баща ти зарече не дава,
че не съм била учена
и че нямам зестра гаоляма.
Вземи ме, либе, вземи ме,
ако ме, либе, не вземеш,
люто ще те, либе, прокълна.
Три годин болен да лежиш,
четвърта да се превдигнеш,
в гърне кръстом да седиш
и там да ти е широко,
през пръстен да се провираш
и там да ти е хлабаво,
със сламка да се провираш
и тя да ти е дебела,
през комин да се провираш
и пак да се не очерниш.
Аз ще те, либе, забравя,
когато море пресъхне,
на черна земя да стане,
орачи да го изорат
и с лозе да го насадят,
и лозе грозде да даде,
от грозде вино да стане,
с виното да се напия,
тогаз ще те, либе, забравя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020