* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

Радка край Дунав седеше,
бяло си лице мийеше
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
като ми течеш Дунаве,
отгоре, Дунав, надоле,
ти не видя ли, Дунаве,
моето либе млад Стоян?
Дунава дума не дума,
риба моруна продума:
- Видях го, Радке, видях го,
във понделника сутринта,
га беха петли пропеле,
дваж пеле и потретиле,
девет гемии минаха.
В първа гемия, Радке ле,
твоето либе млад Стоян -
със медна свирка свиреше,
като свиреше, думаше:
- Забрави ли ме, Радке ле,
прежали ли ме, либе ле?
Радка на Дунав думаше:
- Ще те забравя, Стояне,
кога морето пресъхне,
суха поляна да стане,
ораче да я изорат,
черни угари да стане,
та бяло лозе посада,
лозето грозде да роди,
от грозде вино налеем,
да пием да се упием -
тогаз ще да се забравим,
забравим, либе, прежалим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020