* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

Редили ми са Стояна,
редили и наредили
царево дърво да кара,
царево и везирево.
Кара го Стоян, що кара, -
денем го кара по слънце,
а вечер по месечина.
Стоян месечко думаше:
- Денино, месечино,
като ми грееш като днес,
като днес, като по пладне,
грееш ли в тъмно Загоре,
виждаш ли татък нашите, -
дали са живо и здраво?
Месечко дума Стояну:
- Вчера покрай вази заминах -
майка ти на двор седеше,
за теб, Стояне, гълчеше:
"Аз ще Стояна забравя,
кога се сравни Балкана,
на равно поле да стане!"
Булка ти на праг стоеше:
"Аз ще Стояна забравя,
кога пресъхне бял Дунав,
риба по сухо да тръгне!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020