* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

Радка на Дунав стоеше
и си на него думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
кат течеш отгоре надолу,
видя ли, Дунаве, и чу ли
моето либе Николчо? -
Дунава дума не дума,
ала на Радка продума:
- Видях го, Радке, видях го
снощи петлите кат пяха,
кат пяха и кат повториха,
кат повториха и кат потретиха.
Триста гемии минаха,
първата кара Николчо,
с тънка си свирка свиреше,
свирка му свири, говори:
- Радке ле, любе, Радке ле,
ще ли ме, любе, забравиш?
Радка на Дунав продума:
- когато Дунав пресъхнеш,
орлите да те изпият,
в тебе лозе да насадя,
от лозе грозде да набера,
от грозде вино да налея,
от вино да се упия,
тогаз Николча ще забравя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020