* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

Болна съм, лельо, болна съм,
без болест болна че умрем, хайде де,
без болест болна че умрем,
за едно младо ергенче, хайде де,
на име, лельо, Иванчо.
Ходи ма, лельо, кажи му,
може не може - да дойде, хайде де,
може не може - да дойде!
Ако не може да дойде,
кръпчето да си изпрати, хайде де,
кръпчето да си изпрати,
кръпчето, още портрета.
Кръпчето че му изперем,
водуту че му изпием, хайде де,
водуту че му изпием;
портрета че му целивам,
със сълзе че га облеем, хайде де,
със сълзе че га облеем.
Дошло е време, дошло е,
с либе да се разделим, хайде де,
с либе да се разделим.
Ний лесно че се разделим,
но мучно че се забравим, хайде де,
но мучно че се забравим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020