* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Момице, мари, хубава,
харам да ни е, момице, (2)
нашено със теб галяне,
галяне и събиране
и още насън сбиране,
пак нема да се зьомиме
от нея пусти душмани!
Душмани какво не правят -
венчати хора разделят,
та нас ли не щат раздели, -
раздели ни щат, любе ле!
Момице мари, хубава,
скоро ли ме щеш забрави?
- Забрави те ще, любе ле,
ага се главня разлистне, (2)
та пусне клони високи,
високи, та и широки,
и я под сенка да ида,
под сенка, любе, да сьодна,
ситноно везмо да веза,
та с него да се занасям -
тогава те ще забрави.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020